Година на ...

2014 - Година на кълвачите

Будили ли сте се рано сутрин, когато слънцето още не се е показало и утринната тишина е покрила всичко наоколо, но се чува едно познато глухо потропване по дърветата, сякаш някой почуква по затворените врати? Или отривисто барабанене като на виртуозен перкусионист? Или звучен крясък, далечен полъх от тропически гори, тайни и приключения? Да, това са кълвачите – чудати и любими, тайнствени и загадъчни, но достатъчно любопитни и впечатляващи, за да ги познаваме всички. Те са навсякъде около нас, където има гори и дървета, не само защото животът им зависи от горите, но и обратното – горите не биха могли да съществуват без кълвачите. Под корите на дърветата птиците намират своята храна – насекоми и техните ларви, но също семена, ядки и плодове. В стволовете им правят гнезда и отглеждат малките си. И колкото по-стара е гората, толкова е по-добра за тях. Присъствието на кълвачите е гаранция за доброто им здраве и дава на горските екосистеми сигурност, че няма да пострадат от нашествия на вредители, ще достигнат достолепна възраст и ще бъдат истински дом за своите обитатели. Забравени от кълвачите запаси от семена и плодове помагат на гората да се самовъзобновява, старите им дупки и гнезда са привлекателни за много други птици и животни. Прочистените от насекоми стари и изсъхващи дървета дават убежища и място за размножаване на свързаните с гниещата дървесина видове, а дърворазрушаващите гъби връщат всичко в началото на безкрайния природен кръговрат.

Кълвачоподбните (Piciformes) се появяват на Земята през Плиоцена, преди около 2,5 – 5,3 млн. години. Днес в света има около 400 вида на този разред. Повечето от тях са произлезли в Стария свят – Европа, Азия и Африка, но сега са разпространени по всички континенти, без Австралия и Антарктида. За всички е характерно разположението на пръстите на краката – два напред и два назад, подобно на папагалите, което им позволява да бъдат едни от най-изкусните дървесни катерачи и акробати. Рядко кацат по клоните и не са от най-добрите летци. Обикновено само прелитат между дърветата с пикиращ гмуркащ полет, придружен от периодично прекъсващо размахване на крилата. Имат твърда къса опашка, която им служи за опора в стволовете и им позволява да бъдат стабилни, когато търсят храна с изключително здравите си клюнове, с които могат да пробият и най-твърдата дървесна кора и с невероятно дългите си езици. Чрез този дълъг, снабден накрая си с вроговен израстък език могат да достигнат до най-непристъпните крепости на дървесните насекоми – дървояди, корояди, ларви на бръмбари и пеперуди. И така с упоритостта на неуморни труженици ден след ден, дърво след дърво почистват гората, правейки я здрава и жизнена, помагайки й да поддържа своето равновесие, за да бъде тя най-големият пазител на биоразнообразието и регулатор на природните процеси на сушата.

В България се срещат 10 от разпространените в Европа общо 11 вида кълвачи. Тук са всички видове пъстри кълвачи – контрастните красавци голям, среден, малък и сирийски, тайнственият белогръб и изключително редкият трипръст, кресливите и великолепни в метално-зелените си оперения зелен и сив кълвач, най-едрият представител – черният кълвач или въгленар и странната и неприличаща на никой от тях въртошийка. 

На тези чудновати създания – неуморни санитари и отдадени пазители на горите, на техният принос за опазването на природата посвещаваме 2014 г. За да ги познаваме и обичаме и за да ги пазим – тях и техните домове. За да не липсват техните потропвания, барабанене и крясъци в сутрешния покой на гората. Защото където са кълвачите – природата е здрава, силна и пълна, а ние сме успели!


Изтеглете календара за 2014 3 Mb (pdf) свали