Трипръст кълвач

Биология и екология

Биология и екология
Хранене
 
Според международни наблюдения, трипръстият кълвач се храни целогодишно с ларвите на различни видове бръмбари-корояди – главно от семействата Scolytidae и Cerambycidae, но също така и ларви на видове от сем. Curculionidae, Ipidae, Buprestidae, Chrysomelidae, Elateridae, Scarabeidae, на някои бръмбари, паяци, полутвърдокрили, гъсеници на нощни пеперуди и др. Макар и рядко се храни и с растителна храна – семена на офика и смърч. В България храненето на вида все още не е проучено в достатъчна степен.

Размножаване, развитие и постгнездови период

Брачният им период започва още през февруари-март, когато започва да се чува характерното за вида "барабанене". То е по-различно от барабаненето на другите кълвачи, защото е по-дълго и с по-малка честота. Най-активно барабанят във втората половина на март и през април, особено в утринните часове на деня. 
Трипръстият кълвач е моногамен вид. За гнездене дълбае хралупи в различни сухи или съхнещи дървета, понякога и в здрави. Най-често са смърчове, но понякога и трепетлики, елши, борове, брези, ели и др.
У нас само веднъж е намерено гнездо – обитаема хралупа на бяла мура в Пирин на височина 3,5 м.
Малките на вида са много шумни, когато "просят" храна и тогава гнездото може да бъде намерено лесно по техните остри крясъци. В други части на разпространение на вида хралупите имат диаметър 4,5-6,0 см. Дъното на хралупата е постлано с дебела постилка от суха дървесна маса. Хралупите на трипръстия кълвач се използват за гнездене впоследствие и от други птици, включително и от застрашени от изчезване видове като врабчовата кукумявка.
Според данни от Швейцария женската снася 3-5 (рядко до 7, средно 3, 4) бели елиптични яйца с размери 22-28 мм х 17-20 мм, средно 25х19 мм, със средно тегло от 5,4 гр. Инкубацията трае 12 дни. Възрастните хранят малките в хралупата общо 22-25 дни.  След напускане на хралупата семейството остава заедно не по-малко от 2 месеца
Интересното е, че за вида е характерен висок "гнездови консерватизъм" – птиците се завръщат в същия район и гнездят средно на 430 м. от миналогодишното си гнездо. Затова и изсичането на горите може да доведе и до тяхното прогонване от дадена област. 

Сезонна и денонощна активност. Миграции

Постоянен вид у нас. Най-активен е през деня, като се обажда най-често рано сутрин и надвечер. През есенно-зимния период птиците слизат в по-ниските планински части. През есента има и случай на  опръстенена птица в София в двор на къща в кв. Красна поляна. В най-северните части от ареала на вида през есента трипръстите кълвачи мигрират ежегодно на юг. На други места миграциите им имат характер на инвазии и след тях видът загнездва в нови райони.