Белогръб кълвач

Биология

Биология
Хранене
 
Храни се главно с ларви на бръмбари-ксилофаги, но като цяло има доста разнообразен хранителен спектър - може да се храни и с ларви на бръмбари от сем. Ipidae, Chrysomelidae и Curculionidae, а също и семена. При храненето си по кората на дърветата често смъква значителни парчета от кората като стъблото може да бъде „съблечено“ за няколко дни. Мъжкият се храни по-често на мъртви и паднали дървета и дълбае за храна в кората на дърветата, докато женската се храни по-рядко на паднали и мъртви дървета и дълбае най-много в дървесината. В повечето случаи мъжкият и женският от една двойка не се хранят заедно, като мъжкия предпочита да се храни повече по ствола, дебели клони и близо до земята, а женската предпочита тънките клони и по-високо по дърветата. Количеството на мъртвата дървесина в местата за изхранване трябва да не е под 13 %. Цялостно погледнато територията нужна за изхранване на една двойка е около 100 ха с възраст на гората над 50 години.

Размножаване, развитие и постгнездови период
 
През пролетта белогръбите кълвачи заемат своите гнездови участъци от началото на март и започват активно да "барабанят" особено в ранните утринни часове. Барабаненето се чува активно до към средата на май, но и през юни. Белогърбият кълвач е моногамен вид. Снася яйцата си през април, а през май и юни първите малки напускат гнездата. Мътенето продължава 10-12 денонощия. Мътят и двамата родителя, като по-активна е женската. При изхранването на малките също участват и двете възрастни птици, които на всеки час донасят в гнездото по 5-10 порции храна. Малките излитат от хралупата на възраст 24-28 дни.
Гнездовите навици вида в България не са проучени, но според данни от други страни предпочита да си прави гнезда в трудно достъпни места без горско-стопански дейности или с минимални такива, с голям наклон. Кълвачът дълбае хралупите си в разнообразни дървесни видове – букове, ели, трепетлики, брези, елши и др. Гнезди в стари живи или изсъхнали дървета, или в гнили пънове. Всяка година си издълбава нова хралупа за гнездене, но тя винаги е разположена в близост до старата, като понякога е дори на същото дърво. Причината е, че той използва и старите хралупи - за нощувка, както в гнездовия, така и в извън гнездовия сезон. Гнездата са разположени най-често върху живи дървета, но не са редки и случаите на гнезда върху мъртви дървета.

Сезонна и денонощна активност. Миграции

У нас е постоянен и скитащ вид
. През есента (октомври-ноември) често слиза в по-ниските части на планините, а част от птиците навлизат и в равнините, където прекарват зимата. Появяват се в нехарактерни за гнездовия период местообитания – градини, крайречни горички или групи дървета. Белогръбият кълвач е вид с изцяло дневна активност. Пристигането в хралупите за нощувка силно се влияе от времето (при мрачно време пристигането е по-рано), но най-често 30-60 минути преди залез.