Глухар

Биология

Биология
Хранене
 
В България видът е предимно растителнояден, като менюто му включва предимно пъпки и листа на белия бор (през зимата), смърча, бука и други дървета, свежи листа и плодове през пролетта и лятото (боровинки, малини, къпини, хвойна), а също и насекоми, мекотели и други безгръбначни животни (като участието на животинска храна в порциона се увеличава през пролетно-летния период). При новоизлюпените глухари (на възраст до 20 дни) над половината от хранителния порцион се състои от безгръбначни животни: паяци, колемболи, скакалци, листни въшки, твърдокрили, мравки, ларви на листни оси и ципокрили. Останалата част от храната на пиленцата е съставена от растителна храна – основно листа и пъпки на боровинки. Характерно за глухаря, както и за другите видове кокошеви птици, е поглъщането на дребни кварцови камъчета, които улесняват механичното смилане на храната в гушата.

Размножаване и развитие
И при двата пола половото съзряване става на възраст от една година. Половозрелите мъжки птици токуват групово, като за целта се събират на определени места (токовища). Разстоянието между отделните токовища обикновено е между 1 и 4 км. Брачният период започва рано напролет (март-май), като разгарът му е през последната десетдневка на април – началото на май. При токуването, половозрелите петли използват определени дървета, на които нощуват и от които започват брачната си песен преди изгрев слънце, като постепенно слизат от клон на клон. Доминантните мъжки (> 2-3 г.) заемат дърветата в близост до центъра на токовището, докато младите се придържат по периферията му. Женските нощуват недалеч от токовищата и щом започне токуването, те долитат и се приземяват или кацат на дърво в близост до някой от пеещите доминантни петли. Брачната песен на мъжките се състои от три части (чукане, плюкане и брусене), има продължителност около 6 сек. Токуването продължава на земята, където става и размножаването. През периода от втората половина на май до началото на юни, женските снасят 4 – 16 жълтеникави яйца с кафеникави напетнявания и размери 54.0 – 63.7 х 39.1 – 46.0 мм. Гнездото обикновено е недалеч от токовището и е разположено в основата на някой дънер, до повалено дърво, под млада фиданка или в периферията на струпани клони. То представлява плитка ямка в земята, постлана със сухи треви и листа. Мътенето започва след снасянето на последното яйце в люпилото, като мъти само женската в продължение на около 25 дни. На 10-дневна възраст вече могат да прехвърчат, а на 60-дневна възраст летят добре.

Сезонна и денонощна активност. Миграции
Глухарят е вид, активен пред деня
и прекарва светлата част на денонощието в търсене на храна (най-активно рано сутрин и привечер). През нощта почива, кацнал на някое дърво или на земята, скрит под клоните на някоя иглолистна фиданка (женските). При много сурови зими може да прекарва голяма част от времето си през деня, заровен в снега, като снижава дневната си активност до 80% с цел икономия на енергия.
Видът е постоянен. Според актуални изследвания, проведени от Българска фондация Биоразнообразие най-далечни придвижвания, птиците имат през есенния сезон. През пролетния сезон птиците се движат активно, разходвайки голямо количество енергия в рамките на малък периметър, което ги прави силно уязвими по отношение на безпокойство, в рамките на размножителния период.