Саблеклюн

Биология

Биология
Саблеклюнът е моногамна птица – има само един партньор. Започват да се ухажват с красиви ритуални танци, загребване на вода с човките си, енергично разклащане на тялото и главата още в края на зимата. Понякога си спретват малки борби, които обаче са безобидни и не водят до нараняване. 

Снася яйцата си през април и май, но понякога, ако бъдат унищожени снасят втори път. Обикновено яйцата са 4 на брой, бледокремави или зелено-кафяви на цвят, изпъстрени с малки черни или сиви точки и линийки, така че да се сливат с околната среда. Мътят и двамата родители, като често се сменят, за да почиват и да се хранят, а след 23 дни се излюпват малките.

Веднага след като изсъхнат, малките стават напълно самостоятелни и напускат гнездото. Такива бебета се наричат гнездобегълци. Естествено, известно време се придържат близо до дома, където използват околната растителност за укритие от хищници и жеги, но са почти невидими - сливат се с околната среда и стоят неподвижно. Бебетата са пухкави и симпатични и са способни да търсят сами храната си. Преди първата есен сменят пухения си костюм с истински пера и на практика вече не се различават от възрастните.
 
Гнездата си правят в многочислени шумни колонии, понякога само с други саблеклюни, а друг път в разнообразна компания заедно с рибарки, стридояди, дъждосвирци, ангъчи. По-често колониите са от 30-40 семейства, но понякога, както на големите диги в северната част на Атанасовско езеро могат да достигнат до няколко стотин на брой. Днес семейството е едно от най-многочислените и разнообразни в птичето царство и наброява около 350 вида на всички континенти, дори на ледената Антарктида.

Краката му са дълги (до 25 см) и сини на цвят, и с тяхна помощ гази в басейните на Атанасовско езеро и търси храната си. В семейството му краката са също толкова разнообразни, колкото и клюновете и служат, за да се достигат местата, където всеки търси храната си – късокраките - по брега и в плитчините, а дългокраките – в по-дълбоките води. При повечето краката имат три пръста, а четвъртият е по-високо и не достига земята. Това им помага да ходят бързо и умело по сушата. Но за сметка на това не са добри плувци – между пръстите им липсва плавателна ципа. В полет държат краката си изпънати назад и са лесни за разпознаване.

Окраската им е семпла - обикновено в няколко нюанса на бялото и кафеникавото, за да са незабележими и сливащи се с околната среда. Саблеклюнът има черно-бяло оперение. По бялото му оперение контрастно преминават черни ивици – по две на крилата и гърба и една на главата. Може да се сбърка с голям нирец, бял ангъч или някоя чайка, но извитият клюн и дългите крака го правят безпогрешно разпознаваем.
Някои дъждосвирцови имат украшения от пера на главата, например калугериците, а бойникът е може би най-забележителният и ефектен от всички – има впечатляваща яка от пера, която раздува. Цялото  семейство се отличава със стройно тяло, удължена шия, дълги крака, остри криле и къса опашка. Сменят оперението си два пъти годишно – след гнездовия период и преди започване на следващия. От това понякога така се променят, че все едно стават различни видове птици - например плоскоклюн листоног, крайбрежен бекас, голям червеноног водобегач, кривоклюн брегобегач, бойник. Друг път оцветяването им просто избледнява. По размери също са много различни – от дребни, с размерите на врабче и тегло 20-30 гр. – сив брегобегач, до големи птици с тегло до 1 кг - голям свирец.