Зелен пояс

Пътепис за велопътешествието по Зеления пояс (22-25 септември 2016)

Пътепис за велопътешествието по Зеления пояс (22-25 септември 2016)
Тази година за пръв път се отбелязва Денят на Зеления пояс – 24 септември. Това се случва едновременно във всичките 24 държави, през които минава така важният за биоразнообразието и хората екологичен коридор, наречен „Зелен пояс“.

И ние от БФБ решихме да се присъединим към празника с четиридневно велосипедно пътешествие, което да ни преведе през Осогово, Влахина, Малешевска, Огражден и Беласица – планини, споделени между България и Македония и до скоро непознати за туристите.

Маршрутът ни върна в недалечното минало на нашия континент, когато Европа е разделена изкуствено от Желязната завеса на Западен и Източен блок. Териториите от двете страни на границата тогава се охраняват строго, всякаква човешка дейност е забранена. Същевременно обаче, изолираността и непристъпността на тези територии с течение на времето са ги превърнали в убежище за много застрашени животински и растителни видове. Днес наричаме тази ивица „Европейски зелен пояс“ и той се простира от Баренцово до Черно море, а дължината му надхвърля 12 500 км.

България и нейните западни и южни съседки се включват в Зеления пояс с трансграничните си планини: Западна Стара планина, Краище, Осогово, Влахина, Малешевска, Огражден, Беласица, Славянка, Родопите и Странджа.

В българската част на Осогово маршрутът ни води през притихналите гранични селца Раково, Ветрен и Църварица, покрай вековни букови дървета, ромолящи потоци, оброчни кръстове, бивши застави, вкусни къпини и натежали от плод ябълкови дървета. Отбиваме се при баба Фика, живееща сама в околовръст от километри, за да си налеем вода; тя ни черпи с обикновени бисквити, за да ни задържи поне малко край себе си, и ни изпраща с пожелания за живот и здраве. Следобеда маршрутът преминава във Влахина планина и се изкачва на самата граница с Македония. Пирамидка 72, 71 и т.н. до КПП Логодаж. В края на деня достигаме спокойния град Делчево, излетна цел на много българи, заради вкусната кухня, както и евтините и качествени хранителни продукти.

Втория ден караме велосипедите в полите на планините Влахина и Малешевска, от македонска страна. Полетата в мозаечния пейзаж са подредени и поддържани, край нас минават селскостопански машини, които явно допринасят за това. Отбиваме се в китното Пехчево, изходна точка за граничния връх Кадийца – първенец на Влахина планина. Тук се наслаждаваме на специалитетите в Ристовото меанче, идващи директно от месарницата в съседство. Пътят ни продължава през Малешевията, както казват тук, по панорамен черен път с гледки към вилната зона Абланица и градчето Берово. В края на деня достигаме хотелчето ни на Беровския язовир. За наша изненада, районът около язовира се оказва без магазини и ресторанти, така че тази вечер разчитаме повече на студените разядки от личните запаси.

Настъпва третото утро – днес отбелязваме Деня на Зеления пояс. Слизаме за кафе в Берово, надникваме и в женския манастир „Свети Архангел Михаил“. Движим се в подножието на Малешевска планина и през Огражден. За обяд се отбиваме в своеобразния оазис на комплекса Бела вода, където има и прясна „пастрамка“ (пъстърва). След изтощително изкачване след вилната зона Суви лаки достигаме местността Палазлия, от която се открива приказна гледка към долината на река Струмешница. Отсреща, наподобявайки непреодолима стена, се издига величествената Беласица. Следва стръмно спускане към град Струмица с множество серпентини. С навлизането в полето ставаме свидетели на дефиле от най-разнообразни по вид и възраст трактори, обработващи безбрежните плантации от зеленчукови и други култури. Вечерта имаме презентация за същността и значението на Европейския зелен пояс, след което се отдаваме на заслужена дегустация на местни вкусотии – урнабес, пинджур, айвар, малиджано, вешалица, увияч, кременадла и т.н. Към събитието се присъединяват и местни хора – колеги и приятели на БФБ в работата им по популяризиране на природните и културни богатства на района.

Четвъртият ден е посветен на Беласица. Северното й подножие се нарича, както в Македония, така и в България, Подгорие. Тук е царството на вековните чинари и кестени. Караме през подгорските селца в македонската част, отбиваме се до Римските терми в Банско, водопадите Колешински и Смоларски, както и до Мокринските извори. При Старо Конярево се спускаме до КПП Златарево, за да влезем в България. Следват българските подгорски села с чудни гледки към долината на река Струмешница и Огражден планина. Последната спирка е село Самуилово, при апетитната кавърма в кръчмата на Вальо Янкиш. В двора му растат киви, нар, смокиня, дзиндзифки, бананова палма и какво ли още не. Българската част на Беласица също крие много забележителности, но за тях – следващият път.

Пътуването ще остане в сърцата ни със спомена за обширните територии дива природа, красивите пейзажи, гостоприемството на местните хора, колорита на местния бит и култура. Убедихме се, че в Зеления пояс има потенциал за устойчив туризъм, носещ полза за местните хора, както и че запазената природа не пречи на развитието на регионите. Радваме се, че бяхме част от приключение, което доказва точно това.

Мартина Колева, БФБ