Трипръст кълвач

Местообитания

Местообитания
В България трипръстият кълвач обитава най-често старите планински смърчови гори на надморски височини в диапазона 1400-2100 м.н.в. По-малка част от установените находища са в смърчово-бялборови гори, по-често с преобладаване на смърч.
В Пирин и Рила са намирани и находища в стари гори от бяла мура или смесени от бяла мура и смърч. Има и данни за находища в бялборови гори, гори от бяла ела, както и в иглолистни гори смесени с бук. Възрастта на горите обитавани от трипръсти кълвачи обикновено е между 80 и 150 год. В по-млади гори не са установявани през гнездовия период.  
Почти всички находища са в недостъпни горски участъци, където през последните 30-40 години не е водена никаква сеч – стръмни склонове, дерета, затворени басейни или защитени територии.
Обикновено количеството на мъртвите стоящи дървета в местообитанието на трипръстия кълвач е между 4 и 40% от всички дървета в участъка, като често са налице цели короядни петна (групи) от сухи дървета. В стопански ползваните високостъблени смърчови гори видът практически вече не се среща вече по време на гнездовия период. Санитарните сечи и други типове сеч намаляват в голяма степен възможностите за хранене и гнездене на вида. Той е твърде консервативен и слабо адаптивен към тези промени.
 
Фрагментацията на местообитанието е проблем за трипръстия кълвач. Установено е, че за 1 двойка от този вид е необходим минимум 80-130 ха участък от оптимално местообитание.