Белогръб кълвач

Местообитания

Местообитания
В защитените територии се опазва 60 % от популацията на вида у нас, което определя изключително важното им значение за опазването му. От тях с най-голямо значение са НП "Централен Балкан" и ПП "Странджа", защото това са районите, където са регистрирани най-много двойки от вида. Други защитени територии, в които се среща са: НП „Рила“, НП „Пирин“, ПП „Рилски манастир“, ПП „Българка“, ПП „Врачански Балкан“, ПП „Сините камъни“, ПП „Беласица“, резерватите „Алиботуш“, „Беглика“, "Купена“, „Мантарица“, „Дупката“, "Червената стена“, „Ореляк“, „Ардашлъка-Керсенлика“, „Камчия“, „Ропотамо“, защитените местности „Баташки Снежник“ и "Гюмюрджински Снежник“. Белогърбият кълвач предпочита старите букови гори в планинските райони. Гнезди често както в гори от обикновен бук, така и в такива от източен бук. Среща се и в буково-смърчови, буково-елово-смърчови, буково-бялборови, буково-дъбови, дъбови и бялборови гори. В Западните Родопи са в чисти букови гори и в буково-бялборови гори. В Природен парк „Странджа“ - в източен бук и дъб. В иглолистните гори на Пирин през 2001-2003 г., белогръбият кълвач е регистриран с единични находища, но пак в близост до големи букови масиви – като например в бял-борово-смърчовите гори на прохода Предела. В Беласица планина южният белогръб кълвач гнезди и в стари кестенови гори.
Възрастта на предпочитаните от вида гори обикновено варира между 80 и 170 години. Повечето находища са на северни, североизточни и северозападни склонове, често стръмни. Надморската височина варира от 0 м. н.в (в Странджа) до 1700 м. н.в. За местата, където се намира белогръбият кълвач е важно наличинието на сухите стоящи и паднали дървета. Обикновено делът на сухите стоящи дървета в територията на белогръбия кълвач е не по-малко от 5%, а най-често е в рамките на 10-25%.
Фрагментацията на местообитанието е сериозен лимитиращ фактор за южния белогръб кълвач, като тя се дължи предимно на горскостопанските дейности на човека.