Година на ...

2009 - Година на земноводните

Със своите 19 вида, българските земноводни са най-малката група гръбначни животни, разпространени у нас. Но това ни най-малко не променя особено важното място, което заемат в природата, нито тяхната прелюбопитна и превратна история. Днес земноводните са най-древните сухоземни гръбначни, оцелели до наши дни. Те са онази малка стъпка на еволюцията, крачката от водния към сухоземния начин на живот, която е отнела колосалните 4 – 4,2 милиарда години. Появили се преди около 250 – 300 милиона години те бързо завладели сушата, като дори в период от 75 милиона години господстват в земната история. За това им помага не само фактът, че са били единствените гръбначни на сушата по онова време, но и любопитните им еволюционни изменения и лесното приспособяване към нови и различни условия на живот. На първо място това са крайниците, които им осигуряват придвижването в сухоземната среда. Така те стават независими от мястото, където се намират и лесно могат да намират условията, осигуряващи им предимство. За пръв път при земноводните се появяват и истински бели дробове, позволяващи им да използват атмосферния кислород за дишане. Появява се и първият подвижен гръбначен прешлен – атлас, който позволява на земноводните да движат главата си нагоре-надолу – смъртоносно оръжие за техните жертви. И до днес земноводните са единствените гръбначни, хранещи се изключително с други животни. В процеса на развитието си те са изработили различни механизми – дълъг лепкав език, сложно поведение, сливаща се с околната среда окраска и др., превърнали ги в умели ловци и помогнали им да оцелеят от зората на сухоземния живот. Земноводните обаче не се отделят завинаги от водата – тяхната кожа е винаги влажна, покрита от множество жлези и чрез нея те извършват голяма част от дишането си. Крайниците на повечето от тях запазват плавателната си ципа, а снасянето на яйцата, оплождането и развитието на малките се осъществява почти изцяло във водна среда. Земноводните са и едни от животните с най-сложно развитие – техните ларви живеят във водата и дишат с хриле. Те са много различни от възрастните, особено при безопашатите /жаби/, чиито ларви са известни като попови лъжички. Връзката с водата личи и от тяхното разпространение и поведение. Земноводните по правило са разпространени в районите с влажен климат и близко до водни басейни, но има и изключения – обитаващите степни, полупустинни и пустинни райони видове. Активността им е свързана с периодите на денонощие с най-висока влажност – ето защо в районите с по-сух климат земноводните са активни предимно нощем. Тяхната непостоянна телесна температура /пойкилотермни животни/ ги ограничава в разпространението им на Земята. Земноводните са най-многобройни в екваториалните, тропичните и субтропичните области на планетата, като с придвижване към полюсите числеността и видовото им разнообразие намаляват. Но това не е пречка земноводни да се срещат и във вечно замръзналите арктични райони, изпепеляващите пустини и високите планини. Причина за това е лесната им приспособимост и възможността да заемат екологични ниши, недостъпни за останалите видове. В страните с умерен и хладен климат през студените месеци земноводните изпадат във вцепенение – хибернация, при която намаляват до минимум жизнените си функции. Земноводните са разпространени дори в някои от най-тъмните и дълбоки пещери на планетата, където са единствените гръбначни животни. Размерите на земноводните също са най-различни – от по-малки от сантиметър до 1,5 метра дължина и от няколко грама до повече от килограм тегло. Неописуемо разнообразие се среща и в окраската им, формата им, средствата за защита от неприятели, поведението им. Известни са шумните нощни хорове на жабите, приличащите на листа дървесници, красивите багри и грациозните танци на тритоните...
И макар оцелели до днес с повече от 6000 вида, земноводните съвсем не са група лишена от заплахи. Бързо променящият се климат и най-вече човешката дейност са причина много от видовете да са поставени пред сериозно изпитание. Промяната в местообитанията – изсичане на гори, пресушаване на влажни зони, строителството, прокарването на пътища, използването на пестициди в селското стопанство, замърсяването на почвите и водите, директното унищожение са препятствия, които много видове не могат да преодолеят. Изсичането на тропичните и екваториални гори например води до изчезването на видове, които все още не са открити от учените. И така преодолели превратностите на историята от времето на първите сухоземни гръбначни до днес, рискуваме нашето съвремие да е последния период от съществуването на една от най-удивителните групи на живата природа.


Изтеглете календара за 2009 3 Mb (pdf) свали