Белогръб кълвач

Белогръб кълвач
Това може би  е един от най-неизучените (заедно с трипръстия) кълвачи. Известни са 11-16 подвида като у нас най-разпространен е Южен белогръб кълвач, който е сред най-малко проучените и най-застрашени подвидове на вида в световен план. Той е “среден на ръст” – достига 25 см. Размахът на крилата му е 39 см. Мъжките от нашия подвид са с характерно “зебровидно”, непрекъснато от бяла лента оперение по гърба. Челото им е белезникаво, а основната част от главата е червена. Плещите на белогърбите кълвачи са черни. Женските се отличават от половинките си по липсата на червените “шапки”. Труден е за изучаване, тъй като сам решава дали и кога да се покаже. Не обича да се обажда, дори и „песните“ през гнездовия сезон са кратки.

Природозащитен статус

Природозащитен статус
Национално законодателство
Белогърбият кълвач е включен в Приложение 3 по чл. 37 на Закона за биологичното разнообразие (9.08.2002 г.), с което е обявен за защитен животински вид.

За животинските видове от приложение № 3 се забраняват:
1. всички форми на умишлено улавяне или убиване на екземпляри, с каквито и да е уреди, средства и методи;
2. преследване и обезпокояване, особено през периодите на размножаване, отглеждане на малките, презимуване и миграция;
3. унищожаване или вземане на яйца, включително в случаите, когато те са изоставени; разрушаване, увреждане или преместване на гнезда;
4. увреждане или унищожаване на места за размножаване, почивка и струпване по време на миграция;
5. вземане на намерени мъртви екземпляри;
6. притежаване, отглеждане, пренасяне, превозване, изнасяне зад граница, търговия и предлагане за продажба или размяна на взети от природата екземпляри;
7. препариране, притежаване, излагане на публични места, пренасяне, превозване, изнасяне зад граница, търговия и предлагане за продажба или размяна на препарирани екземпляри.

Белогръбият кълвач е включен в Приложение 2 по чл. 6, ал.1, т. 3 на Закона за биологичното разнообразие, което изисква обявяване на защитени зони за опазване на неговите местообитания.

Южният белогръб кълвач е оценен със статут „Застрашен“ в Червената книга на РБ, Том 2 Животни (Големански 2011).
 
Международно законодателство
 
Белогърбият кълвач е включен в Приложение 1 на Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 г. относно опазването на дивите птици и заменилата я Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици. 

Видовете, включени в това приложение, подлежат на специални мерки по опазване на техните местообитания, за да се осигури тяхното оцеляване и размножаване в района на разпространението им.
 
Белогърбият кълвач е включен в Приложение 2 на Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Бернска конвенция).

Белогръбият кълвач е оценен със статут “Least concern” в Международният червен лист на IUCN

Белогръбият кълвач е оценен със статут „Secure” на европейско ниво от BirdLife International

Биология

Биология
Хранене
 
Храни се главно с ларви на бръмбари-ксилофаги, но като цяло има доста разнообразен хранителен спектър - може да се храни и с ларви на бръмбари от сем. Ipidae, Chrysomelidae и Curculionidae, а също и семена. При храненето си по кората на дърветата често смъква значителни парчета от кората като стъблото може да бъде „съблечено“ за няколко дни. Мъжкият се храни по-често на мъртви и паднали дървета и дълбае за храна в кората на дърветата, докато женската се храни по-рядко на паднали и мъртви дървета и дълбае най-много в дървесината. В повечето случаи мъжкият и женският от една двойка не се хранят заедно, като мъжкия предпочита да се храни повече по ствола, дебели клони и близо до земята, а женската предпочита тънките клони и по-високо по дърветата. Количеството на мъртвата дървесина в местата за изхранване трябва да не е под 13 %. Цялостно погледнато територията нужна за изхранване на една двойка е около 100 ха с възраст на гората над 50 години.

Размножаване, развитие и постгнездови период
 
През пролетта белогръбите кълвачи заемат своите гнездови участъци от началото на март и започват активно да "барабанят" особено в ранните утринни часове. Барабаненето се чува активно до към средата на май, но и през юни. Белогърбият кълвач е моногамен вид. Снася яйцата си през април, а през май и юни първите малки напускат гнездата. Мътенето продължава 10-12 денонощия. Мътят и двамата родителя, като по-активна е женската. При изхранването на малките също участват и двете възрастни птици, които на всеки час донасят в гнездото по 5-10 порции храна. Малките излитат от хралупата на възраст 24-28 дни.
Гнездовите навици вида в България не са проучени, но според данни от други страни предпочита да си прави гнезда в трудно достъпни места без горско-стопански дейности или с минимални такива, с голям наклон. Кълвачът дълбае хралупите си в разнообразни дървесни видове – букове, ели, трепетлики, брези, елши и др. Гнезди в стари живи или изсъхнали дървета, или в гнили пънове. Всяка година си издълбава нова хралупа за гнездене, но тя винаги е разположена в близост до старата, като понякога е дори на същото дърво. Причината е, че той използва и старите хралупи - за нощувка, както в гнездовия, така и в извън гнездовия сезон. Гнездата са разположени най-често върху живи дървета, но не са редки и случаите на гнезда върху мъртви дървета.

Сезонна и денонощна активност. Миграции

У нас е постоянен и скитащ вид
. През есента (октомври-ноември) често слиза в по-ниските части на планините, а част от птиците навлизат и в равнините, където прекарват зимата. Появяват се в нехарактерни за гнездовия период местообитания – градини, крайречни горички или групи дървета. Белогръбият кълвач е вид с изцяло дневна активност. Пристигането в хралупите за нощувка силно се влияе от времето (при мрачно време пристигането е по-рано), но най-често 30-60 минути преди залез.

Местообитания

Местообитания
В защитените територии се опазва 60 % от популацията на вида у нас, което определя изключително важното им значение за опазването му. От тях с най-голямо значение са НП "Централен Балкан" и ПП "Странджа", защото това са районите, където са регистрирани най-много двойки от вида. Други защитени територии, в които се среща са: НП „Рила“, НП „Пирин“, ПП „Рилски манастир“, ПП „Българка“, ПП „Врачански Балкан“, ПП „Сините камъни“, ПП „Беласица“, резерватите „Алиботуш“, „Беглика“, "Купена“, „Мантарица“, „Дупката“, "Червената стена“, „Ореляк“, „Ардашлъка-Керсенлика“, „Камчия“, „Ропотамо“, защитените местности „Баташки Снежник“ и "Гюмюрджински Снежник“. Белогърбият кълвач предпочита старите букови гори в планинските райони. Гнезди често както в гори от обикновен бук, така и в такива от източен бук. Среща се и в буково-смърчови, буково-елово-смърчови, буково-бялборови, буково-дъбови, дъбови и бялборови гори. В Западните Родопи са в чисти букови гори и в буково-бялборови гори. В Природен парк „Странджа“ - в източен бук и дъб. В иглолистните гори на Пирин през 2001-2003 г., белогръбият кълвач е регистриран с единични находища, но пак в близост до големи букови масиви – като например в бял-борово-смърчовите гори на прохода Предела. В Беласица планина южният белогръб кълвач гнезди и в стари кестенови гори.
Възрастта на предпочитаните от вида гори обикновено варира между 80 и 170 години. Повечето находища са на северни, североизточни и северозападни склонове, често стръмни. Надморската височина варира от 0 м. н.в (в Странджа) до 1700 м. н.в. За местата, където се намира белогръбият кълвач е важно наличинието на сухите стоящи и паднали дървета. Обикновено делът на сухите стоящи дървета в територията на белогръбия кълвач е не по-малко от 5%, а най-често е в рамките на 10-25%.
Фрагментацията на местообитанието е сериозен лимитиращ фактор за южния белогръб кълвач, като тя се дължи предимно на горскостопанските дейности на човека.

Заплахи и лимитиращи фактори

Заплахи и лимитиращи фактори
Промяна и фрагментиране на местообитания в следствие на горскостопанските дейности
 
Най-голямата опасност за белогърбия кълвач са различните т.нар. горскостопански дейности - прореждания, възобновителни сечи, санитарни сечи, подмладяване на гората и др. Възобновителни сечи имащи практически характер на голи сечи са унищожили много от подходящите местообитания на белогърбия кълвач в Котленска планина, Западна Стара планина, Родопите, ПП „Странджа“, ПП „Българка“ и ПП „Беласица“. Прорежданията, изборните сечи и санитарните сечи също влияят силно негативно на популацията на вида у нас. Цялостното подмладяване на горите е довело да изчезването на белогръбия кълвач от редица райони на страната - особено на много места в Западна България, Предбалкана и Лудогорието.
 
Климатични условия
Екстремните климатични явления - бурен вятър, водещ до ветровали и снеголоми често разрушават местообитанията на вида. Друга заплаха за местообитанията на белогръбия кълвач са горските пожари. Пожари засягат редовно и местообитания на белогръбия кълвач в по-ниските части на планините. Тежките зимни условия също са проблемни за вида.

Хищничество
Сред хищниците опасни за вида могат да бъдат посочени всички видове горски сови, големият и малкият ястреби, обикновения мишелов, сокола орко, сокола скитник, златка, белка, сънливци. Показано е, че големият и малкият ястреби, както и обикновеният мишелов предпочитат да улавят кълвачи в сравнение с други видове горски птици.

Промяна и фрагментиране на местообитания в следствие на ваканционни селища и спортни съоръжения
Местообитанията на белогръбия кълвач са в една по-ниска зона на планините и поради това са в много по-слаба степен засегнати от ски туризма. Все пак е известно, че видът се е срещал в района на ски – курорта Пампорово и въобще в Букова планина, докато сега почти сигурно е изчезнал в целия този район. Този фактор обаче е твърде незначителен спрямо най-важния - повсеместното изсичане на вековните гори в районите, които обитава белогърбия кълвач.

снимки към подстраница "Белогръб кълвач" - Георги Герджиков, Петко Цветков, Петър Шурулинков, Влади Милушев, ПП Беласица

Тази подстраница е изработена в рамките на проект: № 5103020-39-682 „Планове за действие за глухар, трипръст и белогръб кълвачи”, финансиран от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България чрез Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.“