Дива коза

Дива коза
Дивите кози са едни от най-красивите и изящни животни. Не случайно присъстват в митовете и легендите на много народи. Те са тревопасни копитни бозайници, обитаващи планинските райони с наличието на скални комплекси. В България се среща балканската дива коза, която е подвид на северната дива коза и е разпространена само на Балканския полуостров. Ще я познаете по извитите като куки кухи рогца, които са характерни както за мъжките, така и за женските. По рогата може да се определи и възрастта им, защото всяка година върху тях се образува по един пръстен. Премяната им е кафеникава, но в различни нюанси, според сезоните - през зимата е тъмнокафява до черно, а през лятото – по-светлокафява. Дивите кози имат и много мощни, приспособени за спринт по скалите крака. Копитата им са с остри върхове, наподобяват пикели, с възглавнички, които възпрепятстват хлъзгането. Те са надарени с мощно сърце, издръжливо на големи натоварвания.  Според актуални проучвания у нас са останали около 2 500 диви кози, разположени в “Рила”, “Пирин” и “Централен Балкан”, в Западните Родопи, а преди едно десетилетие бяха възстановени  и на Витоша.

Природозащитен статус

Природозащитен статус
Национално законодателство

Дивата коза е защитен вид по Закона за биологичното разнообразие. С цел въвличане на местните ловни общности в нейното опазване всяка година специална комисия към Министерството на околната среда разрешава отстрела на няколко трофейни диви кози на територията на Западните Родопи.
Видът е включен в Червената книга на Р. България в категорията “застрашен”.

Международно законодателство
 
Балканската дива коза и нейните местообитания са защитени от Европейската директива за опазване на местообитанията (Директива 92/43). Включена е и в Приложение III на Бернската конвенция, ратифицирана от България на 25.01.1991 г., в сила от 01.05.1991 г., обн. ДВ бр.23/10.03.1995 г.

Биология

Биология
Хранене
Дивата коза си променя вкусовите предпочитания, според годишните сезони. Най-често срещаната храна в менюто й през пролетта и лятото са тревните видове. През този период тя похапва и иглолистни видове като клек, обикновен смърч и обикновена ела, но в много по-малка степен. Но през зимата, когато тревната растителност е покрита с дебела снежна покривка, клонки пъпки и реси на различни дървесни и храстови видове започват да преобладават в диетата й. За този вид храната е много важна и определяща местообитанието му. Районите с предпочитана храна през различните сезони са и местата, където стадата се задържат най-продължително време.

Размножаване и развитие
Брачният период при козите е обикновено през ноември, като се определя от намаляващия ден, а раждането е след около шест месеца през пролетта. При дивите кози достигането на полова зрялост не зависи само от биологията, но и от външни фактори като наличната храна, плътност на стадото и поведението на останалите кози.  При благоприятни условия женските могат успешно да родят козлета към втората, а при по-лоши - след третата си година.
При мъжките също има съществена разлика между полова зрелост и участие в размножаването. Въпреки че някои мъжки са способни да имат потомство още през втората си година, те започват да участват активно в сватбуването едва след четвъртата - когато са достатъчно силни да се преборят за женските с по-старите и по-опитните си съперници. За определяне на лидерството мъжките си организират двубои, при които понякога се стига и до сблъсъци с рога и убити съперници. Но по-често битките за надмощие приключват само със сплашване и гонитба по скалите, докато по-слабият или неопитен козел се оттегли.

Малко преди раждането женските се отделят от стадото и раждат в някое закрито място, обградено от дървета. Дивата коза е много грижовна майка. Тя се грижи както за новородените си, така и за по-отрасналите си едногодишни и двугодишни козлета. За да ги пазят по-добре, женските си организират нещо като детски градини, в които няколко майки общо се грижат за своите малки. Обикновено дивите кози раждат по едно, рядко по две ярета, които въпреки че още с раждането си са идеално приспособени и могат да се движат сами, следват неотлъчно и послушно майките си докато поотраснат достатъчно.
 


Сезонна и денонощна активност. Миграции
Дивите кози са активни през деня. Нощем си почиват или спят на скрити и трудно достъпни места. Има свидетелства и за паши по пълнолуние, но те са изключително редки. Активността им зависи и от сезоните. През топлите месеци избягват жегата и затова предпочитат да пасат основно  в ранните сутрешни часове и привечер, а през останалото време да си почиват на сянка. През зимата  или в дни с мъгла и облаци, когато по-активно търсят слънцето, търсят храна през целия ден и пасат и по-дълго време.
Дивите кози мигрират към различни местообитания през зимата и лятото. От юли до ноември прекарват повече време в алпийската зона, отколкото в гористите райони. От януари до юни слизат към гората. Миграциите зависят и от възрастта им. Обикновено, по-мащабните миграции извършват младите.
 

Местообитания

Местообитания
Дивите кози водят заседнал начин на живот и предпочитат добре познати пътеки и райони. Те напускат районите си, само когато непрекъснато са подложени на някаква опасност или когато храната им намалява по една или друга причина. По-голяма част от местообитанията на дивата коза у нас попадат в Националните паркове “Рила”, “Пирин” и “Централен Балкан”, както и в мрежата Натура 2000 в Западните Родопи. Преди няколко години дивата коза бе успешно възстановена и в Природен парк "Витоша", който вече е обитаван от повече от 30 животни. Освен храната, основен фактор при избора на местообитание е и времето. През студените месеци предпочитат топли и слънчеви места, а през горещите – ветровити и сенчести. През зимата, в стремежа си да избегнат загуба на енергия от силно изстудяване от вятъра, те са готови да изберат тихи места, дори когато са по-бедни на храна.

Заплахи и лимитиращи фактори

Заплахи и лимитиращи фактори
Хищници
Естествените врагове на дивата коза са хищниците. В България това са: вълк, скитащи кучета, мечка, дива котка, лисица и скален орел. Но те не представляват голямата заплаха за тях и на практика дивата коза няма естествени врагове. Защото няма друго животно, което да й съперничи по ловкост и скорост на придвижване по стръмните терени или да конкурира големите скокове, които тя прави над планинските пропасти. Дивите кози обичат да наблюдават открито своите врагове, като се показват на някоя недостъпна скала високо над главите им. Дори нарочно им дават знак къде са с тропане с копито. Много често това е достатъчно за хищниците да се откажат от преследването, тъй като в гонитбата по скалите дивата коза е ненадмината.  
 
Бракониерство
За разлика от хищниците, една от най-значителните причини за намаляването на вида и превръщането му в застрашен е бруталното му изтребване от бракониери на много места у нас.  Бракониерите  преследват дивите кози заради месото им и рогата, които превръщат в ловни трофеи. Въпреки че дивите кози са надарени от природата с пъргавост и бързина, те са безсилни пред нас, хората! Любопитството им и склонността им да допускат близо врага и открито да го наблюдават ги прави лесна плячка за ловците. А откритите скали, които ги предпазват от хищниците, са идеално място за лов с карабина с оптика. Въпреки забраните за лов в националните паркове, бракониерство съществува. Ето защо, ако видите бракониер или препарирана дива коза в някое заведение или хотел, можете да подадете сигнал в съответния РИОСВ (Регионална инспекция по околната среда и водите) 

Заразни и паразитни болести
През зимата поради загубата на енергия и оскъдната храна дивите кози, особено по-младите от тях, както и наскоро родилите, са по-податливи на заразни и паразитни болести.

 
Тази подстраница е изработена в рамките на проект: № B2.d6.09 "BIO-INNOVATE – Оценка и управление на видове от фауната за опазване на биоразнообразието в трансграничните планински райони на България и Гърция", финансиран от Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз и от държавните бюджети на Република Гърция и Република България чрез Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A „Гърция-България 2014-2020“. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Българска Фондация Биоразнообразие и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз и Оператора на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A „Гърция-България 2014-2020"