Глухар

Глухар
Понастоящем са известни 12 подвида на глухаря. На Балканския полуостров в това число и в България е установен подвида Tetrao urogallus rudolfi. Глухарът представлява едра птица, с размерите на пуйка. Мъжкият е почти изцяло черен с бял клюн, червени кожни издатъци над очите и бяло в основата на крилете. Женската е пъстра с маскировъчен цвят и по-дребна. През 1933 г. у нас е имало към 4500 бр. само в Родопите, а в 1964 г. вече са спаднали до 2600. Според актуални проучвания общата численост на вида за цялата страна определен на тази база е около 1470 токуващи мъжки: Западни Родопи – максимална численост от около 960 токуващи мъжки; Рила – максимална численост от около 269 токуващи мъжки; Пирин – максимална численост от около 186 токуващи мъжки; Славянка – максимална численост от около 25 токуващи мъжки; Западен Балкан – максимална численост от около 30 токуващи мъжки.

Природозащитен статус

Природозащитен статус
Национално законодателство
 
Видът е включен в Приложение № 4 към чл. 41, ал. 1 от ЗБР, като вид който е под режим на опазване и регулирано ползване от природата.
 
Съгласно разпоредбите на чл. 41, ал. 3, за видовете птици от приложение № 4 се забраняват:
1. ловуването и обезпокояването в сезона на размножаване и отглеждане на малките, както и по време на завръщане на мигриращите птици в местата на отглеждане на малките;
2. разрушаването, увреждането или преместването на гнезда;
3. унищожаването, както и събирането и задържането на яйца, включително в случаите, когато те са изоставени.
 
Глухарят е включен в Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2, т. 1 и ал. 5 от Закон за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) , който го определя като едър дивеч обект на лов.

В Червената книга видът е категоризиран като застрашен.

Международно законодателство

Глухарят е включен в Приложение № III на Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Бернска конвенция), както и в Приложение 1 на Директива 2009/147/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици и техните местообитания.

Биология

Биология
Хранене
 
В България видът е предимно растителнояден, като менюто му включва предимно пъпки и листа на белия бор (през зимата), смърча, бука и други дървета, свежи листа и плодове през пролетта и лятото (боровинки, малини, къпини, хвойна), а също и насекоми, мекотели и други безгръбначни животни (като участието на животинска храна в порциона се увеличава през пролетно-летния период). При новоизлюпените глухари (на възраст до 20 дни) над половината от хранителния порцион се състои от безгръбначни животни: паяци, колемболи, скакалци, листни въшки, твърдокрили, мравки, ларви на листни оси и ципокрили. Останалата част от храната на пиленцата е съставена от растителна храна – основно листа и пъпки на боровинки. Характерно за глухаря, както и за другите видове кокошеви птици, е поглъщането на дребни кварцови камъчета, които улесняват механичното смилане на храната в гушата.

Размножаване и развитие
И при двата пола половото съзряване става на възраст от една година. Половозрелите мъжки птици токуват групово, като за целта се събират на определени места (токовища). Разстоянието между отделните токовища обикновено е между 1 и 4 км. Брачният период започва рано напролет (март-май), като разгарът му е през последната десетдневка на април – началото на май. При токуването, половозрелите петли използват определени дървета, на които нощуват и от които започват брачната си песен преди изгрев слънце, като постепенно слизат от клон на клон. Доминантните мъжки (> 2-3 г.) заемат дърветата в близост до центъра на токовището, докато младите се придържат по периферията му. Женските нощуват недалеч от токовищата и щом започне токуването, те долитат и се приземяват или кацат на дърво в близост до някой от пеещите доминантни петли. Брачната песен на мъжките се състои от три части (чукане, плюкане и брусене), има продължителност около 6 сек. Токуването продължава на земята, където става и размножаването. През периода от втората половина на май до началото на юни, женските снасят 4 – 16 жълтеникави яйца с кафеникави напетнявания и размери 54.0 – 63.7 х 39.1 – 46.0 мм. Гнездото обикновено е недалеч от токовището и е разположено в основата на някой дънер, до повалено дърво, под млада фиданка или в периферията на струпани клони. То представлява плитка ямка в земята, постлана със сухи треви и листа. Мътенето започва след снасянето на последното яйце в люпилото, като мъти само женската в продължение на около 25 дни. На 10-дневна възраст вече могат да прехвърчат, а на 60-дневна възраст летят добре.

Сезонна и денонощна активност. Миграции
Глухарят е вид, активен пред деня
и прекарва светлата част на денонощието в търсене на храна (най-активно рано сутрин и привечер). През нощта почива, кацнал на някое дърво или на земята, скрит под клоните на някоя иглолистна фиданка (женските). При много сурови зими може да прекарва голяма част от времето си през деня, заровен в снега, като снижава дневната си активност до 80% с цел икономия на енергия.
Видът е постоянен. Според актуални изследвания, проведени от Българска фондация Биоразнообразие най-далечни придвижвания, птиците имат през есенния сезон. През пролетния сезон птиците се движат активно, разходвайки голямо количество енергия в рамките на малък периметър, което ги прави силно уязвими по отношение на безпокойство, в рамките на размножителния период.

Местообитания

Местообитания
У нас, глухарят обитава основно иглолистни гори: главно чисти и смесени съобщества на бял бор, (с участие на смърч и ела), но също така черен бор, бяла мура, смърч и черна мура. По-рядко се среща в смесени широколистно-иглолисти горски съобщества и по изключение – в чисти широколистни съобщества, главно на бук, а при горната граница на гората понякога навлиза и в зоната на клека. Видът се среща основно между 1400 и 2200 м.н.в. а в отделни части от страната по изключение между 1100 и 1400, като разпространението му обхваща по-високите планини в страната: Рила, Пирин, Западни и Централни Родопи, Славянка и Западна Стара планина. Основната част от националната популация е концентрирана в Западни и Централни Родопи. Резултатите от проведени проучвания на територията на Западна Стара планина, резерват „Чупрене“ в периода 2011 – 2015 г. показват наличие на единични птици. Данни от актуални теренни проучвания потвърждават, че глухарят се среща основно в зрелите иглолистни гори на възраст между 100 - 150 години. Основен процент от вида се нимира в защитени зони и територии - Пирин, Рила, Западни Родопи, Триград Мурсалица, Добростан, Славянка, Персенк, Рилски манастир, Западен Балкан, Витоша, Осогово, Централен Балкан. Въпреки това около 18% от ключовите места са в територии извън защитените зони. Това налага спешното обявяване на нови защитени зони, между които най-приоритетна е Рила буфер.

Заплахи и лимитиращи фактори

Заплахи и лимитиращи фактори
Интензивни горскостопански дейности през размножителния период
Интензивното ползване на иглолистните гори в последните десетилетия е сред най-големите опасности за вида и се отразява изключително неблагоприятно върху глухарите. Гората е твърде оживена през по-голяма част от годината. Върху цялата площ на гората се събира суха маса и се водят редовни сечи. Изключително неблагоприятно въздействие върху прираста имат горскостопански (сеч, маркиране и залесяване) дейности в токовищата и около тях между март и юли.

Бракониерство
Бракониерството е два вида - по време на токуване и по време на лов на други видове. Незаконен лов по време на токуване се практикува най-често от хижари, горски работници и служители, служители на гранична полиция и местни жители. Интерес към лова на глухари и в миналото и сега проявяват предимно заможни и власт имащи ловци, които са водени от местни жители (най-често без необходимите разрешителни). Бракониерството по време на лов се изразява в убийство на птиците (дори женски) по време на лов на диви свине и др. хищници.
 
Неподходяща възраст на гората - твърде гъстите и млади гори (под 60-80 г. възраст) не са подходящи за глухаря, особено през гнездовия период.
 
Ваканционни селища, рекреационни зони и ски курорти на ваканционни селища, рекреационни зони и ски курорти - масовото изсичане на вековни смърчови дървета, разчистването на широки ивици за писти, лифтове и влекове, строителството на други спортни съоръжение и почивни станции е довело до рязко намаляване на някои ценни в стопанско отношение видове птици.

Промяна и фрагментиране на местообитанията - всяко намаляване на размера на подходящите местообитания или влошаване на качеството им (според изискванията на вида) увеличава риска от изчезване на находища.

Събиране на гъби, горски плодове и др. горски продукти - освен честото безпокоене, събирането на горски плодове води до обедняване на хранителната база

Пътна мрежа и често използвани туристически маршрути - развиването на инфраструктурата прави местообитанията по-лесно достъпни и съответно прави лова (вкл. и бракониерството) на глухари и други видове по-лесен;

Загражденията за развъждане на дивеч, предпазване на горски култури, лифтове и влекове - могат да доведат до висока смъртност, включващи и полово зрели индивиди, дължащи се на сблъсъци с оградата. У нас са установени случаи на гибел на глухари от сблъсъци със ски лифтове и влекове.

Липса на единно управление върху цялата площ на токовищата, съобразено с изискванията на вида към местообитанието - в тази връзка е необходимо предприемане и залагане в горско-стопанските планове на мерки, за ефективно определяне и цифровизиране на границите на ключовите за вида места и осигуряване на единно, целенасочено управление върху цялата площ на тези места, с оглед изискванията на вида.

Тази подстраница е изработена в рамките на проект: № 5103020-39-682 „Планове за действие за глухар, трипръст и белогръб кълвачи”, финансиран от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България чрез Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.“