Новини

Министърът предлага скандални промени в Закона за биологично разнообразие

09.02.2019 г.
Нова битка срещу гражданското общество, екологичните организации и учените поде министърът на околната среда и водите в България. Чрез внесения Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие се въвежда нов подход за управление на мрежата Натура 2000 в България, който по описанието на вносителя (МОСВ) предвижда изграждане на нови структури за управление на мрежата на национално и регионално ниво.

Паралелно с уреждането на въпроса с органите за управление, МОСВ обаче предлага пълна подмяна на цялата концепция за обявяване и управление на защитените зони.Зад внесените текстове личи опит да се ликвидира от съдържание мрежата Натура 2000, да се елиминира гражданското участие за сметка на икономическото развитие, да се национализират първични научни данни и ред други подобни нарушения.

Силно обезпокоени от разработения проект, който противоречи на Конституцията на Република България, други български закони, както и на основните европейски природозащитни директиви, БФБ внесе писмо до министър председателя Бойко Борисов и до Нено Димов. Искането ни е  законопроектът да бъде оттеглен от Министъра, а нерешените в него проблеми да бъдат анализирани от работна група към Министерството с представители на всички заинтересовани страни и едва след разработването на адекватен законопроект повторно да бъде подложен на обществено обсъждане.
 
Основните проблеми в предложения законопроект:

1. Национализацията на данните
Неправителствените организации продължават да подкрепят създаването на географска база данни с информация за видовете и местообитанията към министерството. Тази база данни е формулирана в проектозакона и трябва да обединява цялата налична информация за биологичното разнообразие на България.
За съжаление сега предложението не води до създаване на базата данни, а прилича на оръдие за тормоз на неправителствените организации и научната общност, защото ги задължава безплатно да работят, за да предоставят труда си на държавата. Всъщност всеки природолюбител, който наблюдава птици и не докладва за всяко наблюдение на министерството, ще се превърне в нарушител на закона и ще подлежи на санкция от 2000 до 5000 лева.
Вместо да национализира насилствено данните, министърът трябва да накара собствената си система за мониторинг и събиране на данни към изпълнителната агенция (която вече съществува) да заработи. За нея бяха дадени милиони и тя не работи. Не всички системи за мониторинг на биоразнообразието, координирани от министерството, работят. А тези, които работят, дават грешни резултати.

2. Божествената роля на един министър
Сериозната опасност идва от пълзящия опит за ликвидиране на съдържанието на "Натура 2000". Първо, законът вече ще гласи, че режими в "Натура 2000" ще се въвеждат по преценка на министъра. Законът превръща министъра в една божествена фигура, чиято преценка произлиза от божествената му същност, а не от изискванията на директивите. А гражданите, като знаят кому служи настоящият министър, лесно е да си представят каква ще е преценката.

3. Намаляване и елиминиране на гражданското участие
Новият подход за управление на "Натура 2000" се прокарва така, че научната и природозащитната общност да не могат да реагират и предотвратят някои от абсурдите, които споменахме. Това, което се набива в очи като цел на много от предлаганите текстове, е ясната атака срещу неправителствените организации и учените.
За неправителствените природозащитни организации са въведени специални критерии, на които трябва да отговарят, за да могат да участват в Националния консултативен съвет за управление на "Натура 2000" и регионалните съвети на заинтересованите страни. А критериите за регионална организация изключват всички национални природозащитни организации от участие в регионалните съвети с изискване за записване в устава, че функционира на територията на съответната инспекция. Като именно регионалните съвети могат да повлияят на мерките за управление на конкретните зони от "Натура 2000".
От регионалните съвети е изключена категорично и научната общност, тъй като не е формулирана въобще в тях. А в съседна Гърция има законово задължение председателят на управителния съвет на защитените зони да е научен експерт.

4. Дублиране с други структури на управление
Проектът предлага управление на ниво Регионална инспекция по околна среда и води (РИОСВ), което включва части от защитените зони, които попадат в няколко РИОСВ. Драстичен пример е защитена зона "Централен Балкан", която попада на територията на пет РИОСВ, което означава че зоната ще се управлява от пет регионални планове за управление, в допълнение на действащия план за управление на националния парк. Подобна е ситуацията със защитените зони, припокриващи природните паркове "Врачански Балкан", "Витоша", "Персина" и Национален парк "Рила". Според "За да остане природа в България",управлението на защитените зони трябва да бъде максимално индивидуално, като с него бъде натоварена най-подходящата за конкретната зона от "Натура 2000" структура - орган за управление на национални и природни паркове, РИОСВ, НПО или община. За няколко големи защитени зони от "Натура 2000" трябва да бъдат създадени отделни администрации към МОСВ или МЗХГ.

Докато ограничава гражданското участие, министърът не решава ключовите пропуски при управлението на "Натура 2000" към момента:
  • той не прави нищо, за да си изпълни задълженията за проучване на българското биоразнообразие по директивите;
  • превръща докладването по двете директиви без теренни проучвания в безсмислено харчене на десетки милиони левове, което е или корупционна практика, или напълно безсмислено изхарчване на средства на европейския данъкоплатец без никакъв резултат;
  • не е инициирал НИТО една природозащитна инициатива, в резултат на което България ще е може би единствената европейска държава с много сериозно влошено състояние на биологичното разнообразие за този планов период;
  • обявил е война на неправителствените организации, учените и гражданите;
  • не е създадена прозрачна и достоверна система за регистриране на решенията за оценки за съвместимост, което е нарушение на духа на директивите. Това е и сериозна корупционна предпоставка;
  • не осигурява възможности за разработване на планове за действие за застрашени местообитания;
  • няма ясна рамка за обезщетения за собственици на земи от щети от защитени видове;
  • няма ясна рамка за изкупуване на местообитания със строги режими, подлежащи за опазване, и така България ще изпусне както да използва европейски пари за това, така и ще продължат конфликтите с техните собственици, които нямат компенсации за проблемите си.
Използвани са отговори на нашия експерт Стефан Аврамов в интервю за Дневник