Саблеклюн

Саблеклюни

Саблеклюни
Саблеклюнът е една от най-известните и забележителни птици в Атанасовско езеро. Представител на семейство Дъждосвирцови, от които в езерото се срещат 70 различни вида. Името си носи от забележителния клюн с форма, подобна на сабя. Той е изключително прецизен инструмент за търсене на храна и с негова помощ, подобно на пинсета, потапяйки го във водата улавя любимата си храна – дребни безгръбначни и особено солнично раче.
 

Природозащитен статус

Защитен вид, включен в Червената книга на България със статус застрашен. в критериите на BirdLife SPEC 4, Директива на птиците - Приложение 1, Бернска конвенция - Приложение 2 и Бонска конвенция - Приложение 2. Освен това е в Приложение 2 и Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие.  
 

Биология

Биология
Саблеклюнът е моногамна птица – има само един партньор. Започват да се ухажват с красиви ритуални танци, загребване на вода с човките си, енергично разклащане на тялото и главата още в края на зимата. Понякога си спретват малки борби, които обаче са безобидни и не водят до нараняване. 

Снася яйцата си през април и май, но понякога, ако бъдат унищожени снасят втори път. Обикновено яйцата са 4 на брой, бледокремави или зелено-кафяви на цвят, изпъстрени с малки черни или сиви точки и линийки, така че да се сливат с околната среда. Мътят и двамата родители, като често се сменят, за да почиват и да се хранят, а след 23 дни се излюпват малките.

Веднага след като изсъхнат, малките стават напълно самостоятелни и напускат гнездото. Такива бебета се наричат гнездобегълци. Естествено, известно време се придържат близо до дома, където използват околната растителност за укритие от хищници и жеги, но са почти невидими - сливат се с околната среда и стоят неподвижно. Бебетата са пухкави и симпатични и са способни да търсят сами храната си. Преди първата есен сменят пухения си костюм с истински пера и на практика вече не се различават от възрастните.
 
Гнездата си правят в многочислени шумни колонии, понякога само с други саблеклюни, а друг път в разнообразна компания заедно с рибарки, стридояди, дъждосвирци, ангъчи. По-често колониите са от 30-40 семейства, но понякога, както на големите диги в северната част на Атанасовско езеро могат да достигнат до няколко стотин на брой. Днес семейството е едно от най-многочислените и разнообразни в птичето царство и наброява около 350 вида на всички континенти, дори на ледената Антарктида.

Краката му са дълги (до 25 см) и сини на цвят, и с тяхна помощ гази в басейните на Атанасовско езеро и търси храната си. В семейството му краката са също толкова разнообразни, колкото и клюновете и служат, за да се достигат местата, където всеки търси храната си – късокраките - по брега и в плитчините, а дългокраките – в по-дълбоките води. При повечето краката имат три пръста, а четвъртият е по-високо и не достига земята. Това им помага да ходят бързо и умело по сушата. Но за сметка на това не са добри плувци – между пръстите им липсва плавателна ципа. В полет държат краката си изпънати назад и са лесни за разпознаване.

Окраската им е семпла - обикновено в няколко нюанса на бялото и кафеникавото, за да са незабележими и сливащи се с околната среда. Саблеклюнът има черно-бяло оперение. По бялото му оперение контрастно преминават черни ивици – по две на крилата и гърба и една на главата. Може да се сбърка с голям нирец, бял ангъч или някоя чайка, но извитият клюн и дългите крака го правят безпогрешно разпознаваем.
Някои дъждосвирцови имат украшения от пера на главата, например калугериците, а бойникът е може би най-забележителният и ефектен от всички – има впечатляваща яка от пера, която раздува. Цялото  семейство се отличава със стройно тяло, удължена шия, дълги крака, остри криле и къса опашка. Сменят оперението си два пъти годишно – след гнездовия период и преди започване на следващия. От това понякога така се променят, че все едно стават различни видове птици - например плоскоклюн листоног, крайбрежен бекас, голям червеноног водобегач, кривоклюн брегобегач, бойник. Друг път оцветяването им просто избледнява. По размери също са много различни – от дребни, с размерите на врабче и тегло 20-30 гр. – сив брегобегач, до големи птици с тегло до 1 кг - голям свирец.       

Местообитания

Местообитания
Живее навсякъде, стига да има вода, спокойствие и много храна в плитчините и по бреговете на плитки заливи, крайбрежни езера, солници, разливи, устия на реки. За съжаление в България тези места стават все по-малко и Атанасовско езеро е едно от последните му убежища. Солените води на езерото и спокойствието на защитените му територии дават идеалните условия за живот. А близостта на Бургас позволява лесно да се види в естествена среда, което е възможно в  малко градове по света.

Повечето видове от семейството му са тясно свързани с водата, където правят гнездата си, търсят храната си, почиват си или събират сили по време на миграция. Изработили са различни механизми за преодоляване на неблагоприятните условия и живот в сурови и разнообразни местообитания. Например могат да поддържат равновесие в съдържанието на соли в тялото си, независимо от често екстремната соленост на водите, в които живеят. Натрупаната в тялото чрез храната и водата сол, се отделя под формата на кристали през отвори на човката.

Гнездото не е от най-сложните за построяване домове в птичия свят. Разположено е направо върху земята в малка ямка, постлана с мидени черупки, камъчета, пръст, треви, водорасли, пера. Това  го прави незабележимо и бързо за построяване, защото понякога проливните дъждове и високите води в басейните заливат гнездата ни и трябва да ги строим наново. Охранява гнездото си храбро и го защитава от натрапници. В Атанасовско езеро предпочита да строи по валовете и дигите, които разделят езерото на отделни басейни и на изкуствените острови и платформи, които хората строят.

Заплахи и лимитиращи фактори

Заплахи и лимитиращи фактори
Основните заплахи за саблеклюна:
  • загуба на местообитания;
  • нарушаване на водния режим на влажните зони;
  • туризъм и безпокойство;
  • лов и бракониерство;
  • климатичните промени;
Саблеклюнът е защитен вид, застрашен от изчезване. Животът му е свързан с влажните зони и затова неговото оцеляване зависи от доброто състояние на местата, в които се среща. Лагуната Атанасовско езеро е сред най-важните места за вида.

А знаете ли какво означава „лагуна“? Лагуните са плитки водни басейни, които се образуват по крайбрежието, много близо до морето и понякога в тях навлиза солена вода от морето. В Атанасовско езеро даже се добива сол. Това става, като се правят множество канали и диги, които помагат водата да минава от едно място в друго, постепенно да се изпарява става все по-солена. Саблеклюните гнездят точно върху тези диги, като снасят яйцата си директно върху земята. Това ги прави много уязвими – яйцата и новоизлюпените птиченца трябва да се пазят от кучета и други хищници, както и от заливане с вода. Затова ние от БФБ изпълняваме консервационни проекти за езерото за ремонтиране на дигите и каналите и правилното управление на водите в лагуната.