Дива коза

Биология

Биология
Хранене
Дивата коза си променя вкусовите предпочитания, според годишните сезони. Най-често срещаната храна в менюто й през пролетта и лятото са тревните видове. През този период тя похапва и иглолистни видове като клек, обикновен смърч и обикновена ела, но в много по-малка степен. Но през зимата, когато тревната растителност е покрита с дебела снежна покривка, клонки пъпки и реси на различни дървесни и храстови видове започват да преобладават в диетата й. За този вид храната е много важна и определяща местообитанието му. Районите с предпочитана храна през различните сезони са и местата, където стадата се задържат най-продължително време.

Размножаване и развитие
Брачният период при козите е обикновено през ноември, като се определя от намаляващия ден, а раждането е след около шест месеца през пролетта. При дивите кози достигането на полова зрялост не зависи само от биологията, но и от външни фактори като наличната храна, плътност на стадото и поведението на останалите кози.  При благоприятни условия женските могат успешно да родят козлета към втората, а при по-лоши - след третата си година.
При мъжките също има съществена разлика между полова зрелост и участие в размножаването. Въпреки че някои мъжки са способни да имат потомство още през втората си година, те започват да участват активно в сватбуването едва след четвъртата - когато са достатъчно силни да се преборят за женските с по-старите и по-опитните си съперници. За определяне на лидерството мъжките си организират двубои, при които понякога се стига и до сблъсъци с рога и убити съперници. Но по-често битките за надмощие приключват само със сплашване и гонитба по скалите, докато по-слабият или неопитен козел се оттегли.

Малко преди раждането женските се отделят от стадото и раждат в някое закрито място, обградено от дървета. Дивата коза е много грижовна майка. Тя се грижи както за новородените си, така и за по-отрасналите си едногодишни и двугодишни козлета. За да ги пазят по-добре, женските си организират нещо като детски градини, в които няколко майки общо се грижат за своите малки. Обикновено дивите кози раждат по едно, рядко по две ярета, които въпреки че още с раждането си са идеално приспособени и могат да се движат сами, следват неотлъчно и послушно майките си докато поотраснат достатъчно.
 


Сезонна и денонощна активност. Миграции
Дивите кози са активни през деня. Нощем си почиват или спят на скрити и трудно достъпни места. Има свидетелства и за паши по пълнолуние, но те са изключително редки. Активността им зависи и от сезоните. През топлите месеци избягват жегата и затова предпочитат да пасат основно  в ранните сутрешни часове и привечер, а през останалото време да си почиват на сянка. През зимата  или в дни с мъгла и облаци, когато по-активно търсят слънцето, търсят храна през целия ден и пасат и по-дълго време.
Дивите кози мигрират към различни местообитания през зимата и лятото. От юли до ноември прекарват повече време в алпийската зона, отколкото в гористите райони. От януари до юни слизат към гората. Миграциите зависят и от възрастта им. Обикновено, по-мащабните миграции извършват младите.