Той е един от трите еленови вида В България - благороден елен, елен лопатар и сърна.  Благородният елен не случайно е наречен така. Със своята достолепна осанка и мощни рога той вдъхновява художници, скулптори, фотографи от векове до днес. В древността е бил смятан за помощник на шаманите, а негови изображение и пластики могат да бъдат намерени в пещери, тракийски гробници, римски мозайки, скални навеси и даже в църкви от Средновековието. Благородният елен е едър тревопасен бозайник от разред Чифтокопитни, който е разпространен в Средна и Западна Европа, Европейската част на Русия, Средна Азия, Далечния Изток, Северна Африка, Северна Америка и някои други райони.

Той е най-едрият български елен. Мъжките елени се наричат рогачи, а женските - кошути. Най-впечатляващи са рогата им, които са характерни само за мъжките. Те растат от март до април и понякога достигат до над 1 м. и тежат над 10 кг. Рогата стават все по-големи и разклонени с възрастта, като достигат максимума си на десетата година, когато разклоненията им могат да наброяват до 24 и повече на брой. Козината на благородния елен е къса и червеникавокафява през лятото, а през зимата потъмнява и става по-скоро сивокафява. У нас е бил широко разпространен, но през 30-те години на миналия век е почти изчезнал. По-късно е възстановен и в момента е основно в планинската и равнинна част на страната ни и наброява над 20 000 бр.