Елен лопатар

Елен лопатар
Той е един от трите вида от семейство Еленови, които се срещат в България - благороден елен, елен лопатар и сърна. Първите доказателства за наличието на елени лопатари по нашите земи са още в древни времена. Те са изобразени на няколко тракийски съкровища като Панагюрското и Луковитското. Еленът лопатар е бил широко разпространен в миналото, но в последствие и бил изтребен заради месото и рогата си. Възстановен е отново в началото на миналия век – през 1904 година.
Дължи името си на рогата си, които са характерни за мъжките и имат впечатляваща форма – разширени в края във формата на лопата. Те варират от 50 до 70 сантиметра.

Първите му рога израстват, когато навърши една година, но са шиловидни. Едва, на 3 годишна възраст малките еленчетата получават рога с характерното лопатовидно разширение. „Лопатите“ растат с възрастта и достигат максималните си размери към 10-годишна възраст на лопатара. Еленът лопатар е по-дребен, набит  и с по-къси крака от благородния елен. Окраската му е червено-кафява през лятото с красиви светли петна и тъмносиво-кафява - през зимата. Не са рядкост и изцяло бели и черни. Понастоящем у нас се срещат около 6500 екземпляра в няколко ловни стопанства, като най-многобройни са в Източни Родопи.