Дива коза

Заплахи и лимитиращи фактори

Заплахи и лимитиращи фактори
Хищници
Естествените врагове на дивата коза са хищниците. В България това са: вълк, скитащи кучета, мечка, дива котка, лисица и скален орел. Но те не представляват голямата заплаха за тях и на практика дивата коза няма естествени врагове. Защото няма друго животно, което да й съперничи по ловкост и скорост на придвижване по стръмните терени или да конкурира големите скокове, които тя прави над планинските пропасти. Дивите кози обичат да наблюдават открито своите врагове, като се показват на някоя недостъпна скала високо над главите им. Дори нарочно им дават знак къде са с тропане с копито. Много често това е достатъчно за хищниците да се откажат от преследването, тъй като в гонитбата по скалите дивата коза е ненадмината.  
 
Бракониерство
За разлика от хищниците, една от най-значителните причини за намаляването на вида и превръщането му в застрашен е бруталното му изтребване от бракониери на много места у нас.  Бракониерите  преследват дивите кози заради месото им и рогата, които превръщат в ловни трофеи. Въпреки че дивите кози са надарени от природата с пъргавост и бързина, те са безсилни пред нас, хората! Любопитството им и склонността им да допускат близо врага и открито да го наблюдават ги прави лесна плячка за ловците. А откритите скали, които ги предпазват от хищниците, са идеално място за лов с карабина с оптика. Въпреки забраните за лов в националните паркове, бракониерство съществува. Ето защо, ако видите бракониер или препарирана дива коза в някое заведение или хотел, можете да подадете сигнал в съответния РИОСВ (Регионална инспекция по околната среда и водите) 

Заразни и паразитни болести
През зимата поради загубата на енергия и оскъдната храна дивите кози, особено по-младите от тях, както и наскоро родилите, са по-податливи на заразни и паразитни болести.

 
Тази подстраница е изработена в рамките на проект: № B2.d6.09 "BIO-INNOVATE – Оценка и управление на видове от фауната за опазване на биоразнообразието в трансграничните планински райони на България и Гърция", финансиран от Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз и от държавните бюджети на Република Гърция и Република България чрез Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A „Гърция-България 2014-2020“. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Българска Фондация Биоразнообразие и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз и Оператора на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A „Гърция-България 2014-2020"